ГЛАДИУСЪТ
ПРОУЧВАНЕ И АНАЛИЗ НА ЕВОЛЮЦИЯТА НА ДИЗАЙНА И УПОТРЕБАТА
РЕЗЮМЕ
От археологическите находки са ни известни четири основни типа остриета употребявани в пределите на Римската империя и познати под общото наименование „гладиус”
http://www.romanswords.net/roman-sword-types.jpg
Считам за неправилни разпространените интерпретации за еволюция на гореописаните типове, като най-погрешната е тази версия считаща тип „Помпей” за връх на еволюцията на дизайна на гладиуса и поставяща го като преходен тип острие към спатата.
Какви са ми съображенията:
Първо – тези четири типа възникват и са в употреба в пределите на Римската империя почти едновременно (тъй като датировките на археологическите находки следва да се отчитат по отношение датирането на съответният артефакт, а не да се генерализират за целият тип подобни артефакти ). Общото за всички типове гладиуси е, че са от стомана. Не, не се шегувам. Това е много важен показател. Отделните находки, които са от бронз следва да се отчитат като ювелирни изделия, а не като трайна тенденция.
Второ – не случайно гладиусът тип „Помпей” е най-широко разпространен в пределите на Римската империя. Този тип е най-лесният за изработка и манифактурно производство, тъй като изисква най-малко довършителни работи за окончателното оформяне на острието. Този тип е и най-евтиният и смело може да се определи като основен военен модел за масово въоръжение. Неговата опростена форма и 45 градусов ъгъл на върха на острието сочат освен това и основното предназначение на този тип острие :
- За военни цели – този тип гладиус е спомагателно, а не основно оръжие, чиято основна употреба е при работа в строй, за довършване и неутрализиране на успелите да преминат защитната линия противници, като е предназначен за употреба на къса дистанция. С този тип гладиус се реже и сече основно, а мушкания се използват за незащитени от броня части от тялото на противника. Относително широкият ъгъл на върха на острието не позволява например ефективно мушкане в защитена с ризница част от тялото, тъй като именно широкият ъгъл на върха не позволява да се пробият халките, като платненият доспех, който обичайно се носи под ризницата може да погаси тежестта на удара. Заради ромбовидното си сечение и съответно голяма твърдост на острието, обаче позволява пробиването на броня тип лорика сегментата, както и промушването му между сегментите й. Също така именно твърдостта на острието позволява нанасянето на травми в тялото на противника, дори и при наличието на халчеста ризница и платнен доспех.
- За граждански цели обаче този тип острие е възможно най-функционално, тъй като е относително късо, леко и повратливо като динамика, което позволява нанасяне на много сериозни поражения върху незащитен с доспех противник. Именно тези характеристики на тип „Помпей” допринасят за по-широкото му разпространение и по-масовата му употреба в пределите на Римската империя.
Типовете „Фулам”, „Майнц” и „Хиспанесес” могат да се определят като второ първо (след пилома) и първо оръжие за легионера, когато става дума за работа в строй, при сражение на пресечен терен, в горски и градски условия.
Тип „Фулам” от своя страна е еволюция спрямо типа „Помпей”, тъй като притежава своеобразен важен ъпгрейд (ако използваме този термин), а именно – разширение в основата на острието по неговата ширина, а ъгълът на върха на острието спада на около 20-25 градуса и съответно рамената са с по-голяма дължина. Този надлъжен профил на острието, заедно с ромбовидното сечение му дава възможност за голяма пробивна сила. В тип Фулам имаме налице и дистално скосяване по дължината на острието от основата ( при гарда) към върха, което е добре изразено по дължината на режещите ръбове и по-слабо изразено по дължината на средните( тъпи) ръбове на ромбовидното сечение. (Което обстоятелство въвежда в заблуждение много реконструктори, че такова липсва, а това не е така не само при тип „Фулам”, но и при тип „Помпей”, при който е налице същото дистално скосяване по дължината на режещите ръбове, но по дължината на тъпите ръбове е почти незабележимо.)
Тип „Майнц” е следващ по еволюционно ниво ъпгрейд, като горепосочените специфики е налице уширение в първата третина на острието, като то достига при някои образци ширината на уширението при основата. Едновременно с това уширяване в първата третина, наблюдаваме и силно изразено дистално скосяване както по протежение на режещите ръбове, така и по протежение на тъпите ръбове на ромбовидното сечение, което при някои образци достига при върха на острието своеобразна двойна обърната леща (наподобява широк фулер). Това придава на острието на тип „Майнц” ефекта на „двойно конкавно” острие, като го прави динамично повратливо и еднакво пригодно както за мушкане, така и за сечене, със силен поразяващ ефект, като при това по-голямата маса на острието не влияе върху неговото динамично поведение.
Тип „Хиспанесес” включва в структурата на своя дизайн омекотено и издължено профилно и напречно сечение на тип „Майнц”, като звездовидното напречно сечение вече го наблюдаваме почти по цялото продължение на острието, над две трети от върха към основата, като в някои образци достига ефекта на двоен широк фулер, като дисталното скосяване на тъпият ръб е по-слабо изразено в основата и ясно изразено в същите две трети от острието. Този дизайн позволява увеличаване на дължината на острието при запазване на функционалните и динамичните характеристики на тип „Майнц”.

УПОТРЕБА НА ГЛАДИУС
Употребата на гладиуса като оръжие следва да се раздели в следните групи:
Употреба за военни нужди:
- Употреба в строй
При работа в строй гладиусът е по правило така нареченото „второ първо оръжие”, тъй като при работа във формация приоритет имат копията и пилумите, като инструменти за по-голяма дистанция. Това обаче не е абсолютно правило, и именно по тази причина гладиусът има характеристиката на второстепенно първо оръжие. При нужда за работа във формация на къса дистанция с противника в употреба незабавно влиза гладиуса по външната част на съответната формация. Използват се дефинитивно мушкащи удари, като при добро обучение на войниците същите са в състояние да нанасят пробожданията привидно асинхронно в трите нива на атака, като това става през пролуките между скутумите в строя, без да се разтваря защитата и без гарда на гладиуса да преминава пред ръба на скутума (щита). Практикувало се е и провокации, чрез разтваряне на скутумите в отделни точки на формацията за пропускане на ограничен брой противници, които буквално са били смилани във вътрешността на формацията след затварянето на защитата.
Подобна е употребата на гладиуса и при работа във фронтален линеен строй. Отново поради сгъстеността на строя (скутумите са плътно един до друг и оформят защитна стена) се използват мушкания в трите основни нива на атака( ако се работи с терминологията от историческата фехтовка – окс, плуг и специфичното за римската пехота мушкане по диагонал надолу в зоната между прасците и глезените на противника, което се осъществява под прикритието на щита. И отново имаме тактиката на зонално разтваряне на защитата от щитове, било като провокация, било за пропускане във вътрешността на ограничен брой противници и тяхното унищожаване.
- Употреба в при бойни действия в пресечена местност и ограничени пространства.
По различен начин от гореописаните стои употребата на гладиуса при бойни действия в пресечена местност и ограничени пространства. Невъзможността при такива условия да се формира защитен ред и да се използва преимуществото на работата в строй се компенсира с раздвиженост на подредбата и арсенала от техники за индивидуална работа с оръжие, но в синхрон между бойците в съответното бойно звено. При построяване на линия по фронта бойците се разпределят по двойки, като само единият от двойката (обикновено ляво стоящият) отваря фронта на защитата (разтваря щита) за да атакува, а задачата на другия е да държи затворена защитата отдясно и при необходимост да покрие лявостоящият със скутума си, като при това покриване често двама могат да завършат маневрата си опирайки гръб в гръб. При тази тактика отварящият се боец има възможността да работи свободно с гладиуса си, като нанася не само пробождащи, но и сечащи удари.
Важно е да се отбележи, че поради динамичният си баланс всички типове гладиуси имат силно присъствие в плътността на удара в първата третина от върха на острието към основата, което ги прави мощни оръжия както за мушкане, така и за сечене. Както беше отбелязано по-горе – сечащ удар с гладиус, дори и върху защитена с броня площ от тялото на противника, именно поради динамичното присъствие на острието осигурява възможност за нанасяне на сериозни травми на противника (счупени или премазани ключици, стави на крайниците, ребра или сериозни вътрешни кръвоизливи) дори когато няма реално преминаване през бронята на противника.
Не са за пренебрегване и пораженията, които могат да се нанасят с ръба на самият скутум. Фронтален удар с изнесеният рязко напред долен ръб на щита (който обикновено се използва от дясностоящият боец в двойката и служи за покриване, прикриване на партньора) може да отхвърли връхлитащият противник, да му нанесе травми или да му разбие главата, като при това го задържи на дистанция, както от държащият щита, така и от прикриваният партньор. По аналогичен начин стоят нещата и с другият удар със скутума, който е бил използван от бойците, а именно отдолу нагоре по диагонал, отново с долният ръб на скутума. Този втори вариант е ползван за отваряне на работно пространство в редиците на противника, като може да бъде последван както от мушкане, така и от сечене в отвореното пространство в зависимост от нуждата на случая.
Употреба при двубои (единоборства)
- Не са редки случаите, когато на бойното поле по една или друга причина се стига до ситуация на разваляне на строя при сблъсък с противника и тогава дисциплинираните римски войници са приемали боя на принципа на единоборствата, като просто са разреждали строя си, осигурявайки си работно пространство и в употреба за влизали всички по-горепосочени прийоми на работа със скутум и гладиус.
- В цивилни условия при липса на защита от щит и доспех, гладиусът със своите динамични характеристики се превръща в страшно оръжие, което позволява работа и в трите основни дистанции, дълга, къса и близка, като с него може успешно да се противодейства и на по-дълги оръжия и те да бъдат отклонявани и парирани относително лесно именно заради плътността на динамичното присъствие на острието на гладиуса.
Употреба от гладиатори –
В гладиаторски двубои и схватки имаме целият описан по-горе арсенал от технически прийоми, както и вариации на употреба на два гладиуса от отделни видове гладиатори (димахейрос), гладиус и копие (екуитес) и други.
Смело може да се твърди, че всички опции, които дава гладиусът като оръжие са развити и използвани максимално от гладиаторите, чието основно предназначение е било да се бият за забавление на публиката.

Мисля, че имам нещо интересно, което искам да споделя. Накратко - изследвайки еволюцията на въоръжението и доспехите в периода 300 - 600 г. и сравнявайки археологията имаме пълна идентичност между т.нар. "римски спати" , "каролинги", "келтски", "готски" и "ранни викински" мечове. Разликата е само в компановката (т.е. в гарда, отчасти във формата и вида на ръкохватката и помела-накрайника). Остриетата са идентични, особено тези с жлебове по протежение на острието. По абсолютно същият начин стоят нещата и със шлемовете, като много от така наречените "викински" шлемове са си стандартни късноримски, с набузници и назали, които в последствие имат добавки и подсилване с прословутото "викингско домино" или цяла маска (което също е типично за римските спангени - сегментни шлемове). Има разбира се и добавки в бармицата или цели тилници. Но това отново са просто вариации върху една и съща основа. След като поставих въпроса в реконструкторската група ми беше дадено това като възможно обяснение ( Обръщам внимание на този конкретен пасаж) : "Но и другие римские воины были поставлены там для охраны в крайних пределах Галлии. Так как они не имели никаких средств, чтобы вернуться в Рим, а тем более ни в коем случае не хотели сдаться врагам, которые были арианами, то они себя со всеми знаменами, и ту страну, которую они издавна охраняли для римлян, сдали арборихам и германцам; своим потомкам они передали все свои традиции и сохранили обычаи своей родины, свято храня их и теперь. Их легко можно узнать по номерам тех легионов, в которых в прежнее время они несли военную службу; и в бой они идут, неся перед собой те знамена, которые у них были, и всегда применяют законы своей родины." .... " ........Их легко можно узнать по номерам тех легионов, в которых в прежнее время они несли военную службу; и в бой они идут, неся перед собой те знамена, которые у них были, и всегда применяют законы своей родины.[61] Они сохранили также римский костюм как во всем остальном, так и в своей обуви (Некоторые, по конъектуре, переводят: «в своем головном уборе». См. Comparetti. ). ..." т.12 от тази страница : http://militera.lib.ru/h/caesariensis/05.html