ГЛАДИУСЪТ
ПРОУЧВАНЕ И АНАЛИЗ НА ЕВОЛЮЦИЯТА НА ДИЗАЙНА И УПОТРЕБАТА
РЕЗЮМЕ
От археологическите находки са ни известни четири основни типа остриета употребявани в пределите на Римската империя и познати под общото наименование „гладиус”
http://www.romanswords.net/roman-sword-types.jpg
Считам за неправилни разпространените интерпретации за еволюция на гореописаните типове, като най-погрешната е тази версия считаща тип „Помпей” за връх на еволюцията на дизайна на гладиуса и поставяща го като преходен тип острие към спатата.
Какви са ми съображенията:
Първо – тези четири типа възникват и са в употреба в пределите на Римската империя почти едновременно (тъй като датировките на археологическите находки следва да се отчитат по отношение датирането на съответният артефакт, а не да се генерализират за целият тип подобни артефакти ). Общото за всички типове гладиуси е, че са от стомана. Не, не се шегувам. Това е много важен показател. Отделните находки, които са от бронз следва да се отчитат като ювелирни изделия, а не като трайна тенденция.
Второ – не случайно гладиусът тип „Помпей” е най-широко разпространен в пределите на Римската империя. Този тип е най-лесният за изработка и манифактурно производство, тъй като изисква най-малко довършителни работи за окончателното оформяне на острието. Този тип е и най-евтиният и смело може да се определи като основен военен модел за масово въоръжение. Неговата опростена форма и 45 градусов ъгъл на върха на острието сочат освен това и основното предназначение на този тип острие :
- За военни цели – този тип гладиус е спомагателно, а не основно оръжие, чиято основна употреба е при работа в строй, за довършване и неутрализиране на успелите да преминат защитната линия противници, като е предназначен за употреба на къса дистанция. С този тип гладиус се реже и сече основно, а мушкания се използват за незащитени от броня части от тялото на противника. Относително широкият ъгъл на върха на острието не позволява например ефективно мушкане в защитена с ризница част от тялото, тъй като именно широкият ъгъл на върха не позволява да се пробият халките, като платненият доспех, който обичайно се носи под ризницата може да погаси тежестта на удара. Заради ромбовидното си сечение и съответно голяма твърдост на острието, обаче позволява пробиването на броня тип лорика сегментата, както и промушването му между сегментите й. Също така именно твърдостта на острието позволява нанасянето на травми в тялото на противника, дори и при наличието на халчеста ризница и платнен доспех.
- За граждански цели обаче този тип острие е възможно най-функционално, тъй като е относително късо, леко и повратливо като динамика, което позволява нанасяне на много сериозни поражения върху незащитен с доспех противник. Именно тези характеристики на тип „Помпей” допринасят за по-широкото му разпространение и по-масовата му употреба в пределите на Римската империя.
Типовете „Фулам”, „Майнц” и „Хиспанесес” могат да се определят като второ първо (след пилома) и първо оръжие за легионера, когато става дума за работа в строй, при сражение на пресечен терен, в горски и градски условия.
Тип „Фулам” от своя страна е еволюция спрямо типа „Помпей”, тъй като притежава своеобразен важен ъпгрейд (ако използваме този термин), а именно – разширение в основата на острието по неговата ширина, а ъгълът на върха на острието спада на около 20-25 градуса и съответно рамената са с по-голяма дължина. Този надлъжен профил на острието, заедно с ромбовидното сечение му дава възможност за голяма пробивна сила. В тип Фулам имаме налице и дистално скосяване по дължината на острието от основата ( при гарда) към върха, което е добре изразено по дължината на режещите ръбове и по-слабо изразено по дължината на средните( тъпи) ръбове на ромбовидното сечение. (Което обстоятелство въвежда в заблуждение много реконструктори, че такова липсва, а това не е така не само при тип „Фулам”, но и при тип „Помпей”, при който е налице същото дистално скосяване по дължината на режещите ръбове, но по дължината на тъпите ръбове е почти незабележимо.)
Тип „Майнц” е следващ по еволюционно ниво ъпгрейд, като горепосочените специфики е налице уширение в първата третина на острието, като то достига при някои образци ширината на уширението при основата. Едновременно с това уширяване в първата третина, наблюдаваме и силно изразено дистално скосяване както по протежение на режещите ръбове, така и по протежение на тъпите ръбове на ромбовидното сечение, което при някои образци достига при върха на острието своеобразна двойна обърната леща (наподобява широк фулер). Това придава на острието на тип „Майнц” ефекта на „двойно конкавно” острие, като го прави динамично повратливо и еднакво пригодно както за мушкане, така и за сечене, със силен поразяващ ефект, като при това по-голямата маса на острието не влияе върху неговото динамично поведение.
Тип „Хиспанесес” включва в структурата на своя дизайн омекотено и издължено профилно и напречно сечение на тип „Майнц”, като звездовидното напречно сечение вече го наблюдаваме почти по цялото продължение на острието, над две трети от върха към основата, като в някои образци достига ефекта на двоен широк фулер, като дисталното скосяване на тъпият ръб е по-слабо изразено в основата и ясно изразено в същите две трети от острието. Този дизайн позволява увеличаване на дължината на острието при запазване на функционалните и динамичните характеристики на тип „Майнц”.
ПРОУЧВАНЕ И АНАЛИЗ НА ЕВОЛЮЦИЯТА НА ДИЗАЙНА И УПОТРЕБАТА
РЕЗЮМЕ
От археологическите находки са ни известни четири основни типа остриета употребявани в пределите на Римската империя и познати под общото наименование „гладиус”
http://www.romanswords.net/roman-sword-types.jpg
Считам за неправилни разпространените интерпретации за еволюция на гореописаните типове, като най-погрешната е тази версия считаща тип „Помпей” за връх на еволюцията на дизайна на гладиуса и поставяща го като преходен тип острие към спатата.
Какви са ми съображенията:
Първо – тези четири типа възникват и са в употреба в пределите на Римската империя почти едновременно (тъй като датировките на археологическите находки следва да се отчитат по отношение датирането на съответният артефакт, а не да се генерализират за целият тип подобни артефакти ). Общото за всички типове гладиуси е, че са от стомана. Не, не се шегувам. Това е много важен показател. Отделните находки, които са от бронз следва да се отчитат като ювелирни изделия, а не като трайна тенденция.
Второ – не случайно гладиусът тип „Помпей” е най-широко разпространен в пределите на Римската империя. Този тип е най-лесният за изработка и манифактурно производство, тъй като изисква най-малко довършителни работи за окончателното оформяне на острието. Този тип е и най-евтиният и смело може да се определи като основен военен модел за масово въоръжение. Неговата опростена форма и 45 градусов ъгъл на върха на острието сочат освен това и основното предназначение на този тип острие :
- За военни цели – този тип гладиус е спомагателно, а не основно оръжие, чиято основна употреба е при работа в строй, за довършване и неутрализиране на успелите да преминат защитната линия противници, като е предназначен за употреба на къса дистанция. С този тип гладиус се реже и сече основно, а мушкания се използват за незащитени от броня части от тялото на противника. Относително широкият ъгъл на върха на острието не позволява например ефективно мушкане в защитена с ризница част от тялото, тъй като именно широкият ъгъл на върха не позволява да се пробият халките, като платненият доспех, който обичайно се носи под ризницата може да погаси тежестта на удара. Заради ромбовидното си сечение и съответно голяма твърдост на острието, обаче позволява пробиването на броня тип лорика сегментата, както и промушването му между сегментите й. Също така именно твърдостта на острието позволява нанасянето на травми в тялото на противника, дори и при наличието на халчеста ризница и платнен доспех.
- За граждански цели обаче този тип острие е възможно най-функционално, тъй като е относително късо, леко и повратливо като динамика, което позволява нанасяне на много сериозни поражения върху незащитен с доспех противник. Именно тези характеристики на тип „Помпей” допринасят за по-широкото му разпространение и по-масовата му употреба в пределите на Римската империя.
Типовете „Фулам”, „Майнц” и „Хиспанесес” могат да се определят като второ първо (след пилома) и първо оръжие за легионера, когато става дума за работа в строй, при сражение на пресечен терен, в горски и градски условия.
Тип „Фулам” от своя страна е еволюция спрямо типа „Помпей”, тъй като притежава своеобразен важен ъпгрейд (ако използваме този термин), а именно – разширение в основата на острието по неговата ширина, а ъгълът на върха на острието спада на около 20-25 градуса и съответно рамената са с по-голяма дължина. Този надлъжен профил на острието, заедно с ромбовидното сечение му дава възможност за голяма пробивна сила. В тип Фулам имаме налице и дистално скосяване по дължината на острието от основата ( при гарда) към върха, което е добре изразено по дължината на режещите ръбове и по-слабо изразено по дължината на средните( тъпи) ръбове на ромбовидното сечение. (Което обстоятелство въвежда в заблуждение много реконструктори, че такова липсва, а това не е така не само при тип „Фулам”, но и при тип „Помпей”, при който е налице същото дистално скосяване по дължината на режещите ръбове, но по дължината на тъпите ръбове е почти незабележимо.)
Тип „Майнц” е следващ по еволюционно ниво ъпгрейд, като горепосочените специфики е налице уширение в първата третина на острието, като то достига при някои образци ширината на уширението при основата. Едновременно с това уширяване в първата третина, наблюдаваме и силно изразено дистално скосяване както по протежение на режещите ръбове, така и по протежение на тъпите ръбове на ромбовидното сечение, което при някои образци достига при върха на острието своеобразна двойна обърната леща (наподобява широк фулер). Това придава на острието на тип „Майнц” ефекта на „двойно конкавно” острие, като го прави динамично повратливо и еднакво пригодно както за мушкане, така и за сечене, със силен поразяващ ефект, като при това по-голямата маса на острието не влияе върху неговото динамично поведение.
Тип „Хиспанесес” включва в структурата на своя дизайн омекотено и издължено профилно и напречно сечение на тип „Майнц”, като звездовидното напречно сечение вече го наблюдаваме почти по цялото продължение на острието, над две трети от върха към основата, като в някои образци достига ефекта на двоен широк фулер, като дисталното скосяване на тъпият ръб е по-слабо изразено в основата и ясно изразено в същите две трети от острието. Този дизайн позволява увеличаване на дължината на острието при запазване на функционалните и динамичните характеристики на тип „Майнц”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар