УПОТРЕБА НА ГЛАДИУС
Употребата на гладиуса като оръжие следва да се раздели в следните групи:
Употреба за военни нужди:
- Употреба в строй
При работа в строй гладиусът е по правило така нареченото „второ първо оръжие”, тъй като при работа във формация приоритет имат копията и пилумите, като инструменти за по-голяма дистанция. Това обаче не е абсолютно правило, и именно по тази причина гладиусът има характеристиката на второстепенно първо оръжие. При нужда за работа във формация на къса дистанция с противника в употреба незабавно влиза гладиуса по външната част на съответната формация. Използват се дефинитивно мушкащи удари, като при добро обучение на войниците същите са в състояние да нанасят пробожданията привидно асинхронно в трите нива на атака, като това става през пролуките между скутумите в строя, без да се разтваря защитата и без гарда на гладиуса да преминава пред ръба на скутума (щита). Практикувало се е и провокации, чрез разтваряне на скутумите в отделни точки на формацията за пропускане на ограничен брой противници, които буквално са били смилани във вътрешността на формацията след затварянето на защитата.
Подобна е употребата на гладиуса и при работа във фронтален линеен строй. Отново поради сгъстеността на строя (скутумите са плътно един до друг и оформят защитна стена) се използват мушкания в трите основни нива на атака( ако се работи с терминологията от историческата фехтовка – окс, плуг и специфичното за римската пехота мушкане по диагонал надолу в зоната между прасците и глезените на противника, което се осъществява под прикритието на щита. И отново имаме тактиката на зонално разтваряне на защитата от щитове, било като провокация, било за пропускане във вътрешността на ограничен брой противници и тяхното унищожаване.
- Употреба в при бойни действия в пресечена местност и ограничени пространства.
По различен начин от гореописаните стои употребата на гладиуса при бойни действия в пресечена местност и ограничени пространства. Невъзможността при такива условия да се формира защитен ред и да се използва преимуществото на работата в строй се компенсира с раздвиженост на подредбата и арсенала от техники за индивидуална работа с оръжие, но в синхрон между бойците в съответното бойно звено. При построяване на линия по фронта бойците се разпределят по двойки, като само единият от двойката (обикновено ляво стоящият) отваря фронта на защитата (разтваря щита) за да атакува, а задачата на другия е да държи затворена защитата отдясно и при необходимост да покрие лявостоящият със скутума си, като при това покриване често двама могат да завършат маневрата си опирайки гръб в гръб. При тази тактика отварящият се боец има възможността да работи свободно с гладиуса си, като нанася не само пробождащи, но и сечащи удари.
Важно е да се отбележи, че поради динамичният си баланс всички типове гладиуси имат силно присъствие в плътността на удара в първата третина от върха на острието към основата, което ги прави мощни оръжия както за мушкане, така и за сечене. Както беше отбелязано по-горе – сечащ удар с гладиус, дори и върху защитена с броня площ от тялото на противника, именно поради динамичното присъствие на острието осигурява възможност за нанасяне на сериозни травми на противника (счупени или премазани ключици, стави на крайниците, ребра или сериозни вътрешни кръвоизливи) дори когато няма реално преминаване през бронята на противника.
Не са за пренебрегване и пораженията, които могат да се нанасят с ръба на самият скутум. Фронтален удар с изнесеният рязко напред долен ръб на щита (който обикновено се използва от дясностоящият боец в двойката и служи за покриване, прикриване на партньора) може да отхвърли връхлитащият противник, да му нанесе травми или да му разбие главата, като при това го задържи на дистанция, както от държащият щита, така и от прикриваният партньор. По аналогичен начин стоят нещата и с другият удар със скутума, който е бил използван от бойците, а именно отдолу нагоре по диагонал, отново с долният ръб на скутума. Този втори вариант е ползван за отваряне на работно пространство в редиците на противника, като може да бъде последван както от мушкане, така и от сечене в отвореното пространство в зависимост от нуждата на случая.
Употреба при двубои (единоборства)
- Не са редки случаите, когато на бойното поле по една или друга причина се стига до ситуация на разваляне на строя при сблъсък с противника и тогава дисциплинираните римски войници са приемали боя на принципа на единоборствата, като просто са разреждали строя си, осигурявайки си работно пространство и в употреба за влизали всички по-горепосочени прийоми на работа със скутум и гладиус.
- В цивилни условия при липса на защита от щит и доспех, гладиусът със своите динамични характеристики се превръща в страшно оръжие, което позволява работа и в трите основни дистанции, дълга, къса и близка, като с него може успешно да се противодейства и на по-дълги оръжия и те да бъдат отклонявани и парирани относително лесно именно заради плътността на динамичното присъствие на острието на гладиуса.
Употреба от гладиатори –
В гладиаторски двубои и схватки имаме целият описан по-горе арсенал от технически прийоми, както и вариации на употреба на два гладиуса от отделни видове гладиатори (димахейрос), гладиус и копие (екуитес) и други.
Смело може да се твърди, че всички опции, които дава гладиусът като оръжие са развити и използвани максимално от гладиаторите, чието основно предназначение е било да се бият за забавление на публиката.